Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Днес, на 24 октомври, рано сутринта, попитах нашия МАПА, Най-Милостивия, Най-Могъщия, ВЪРХОВНИЯ във всичко добро, благо, доброжелателно и състрадателно – попитах нашите Единствени, Неповторими Родители, Повече от най-добрите Родители в цялата Вселена, че това е времето, когато обикновено излизам от палатката си и от медитационното самадхи, за да работя за Суприм Мастър Телевижън, както обикновено. Отецът ми каза: „Не, не, защото началникът на войната иска да говори с Теб.“ Казах: „О, да, СЪР, с Ваше позволение, ще говоря с него“. Преди това наредих на цялата охрана, службите за безопасност и защита на личния живот, както и на съответните ангели и отдели на Небесата да засилят мерките за безопасност, така че да говоря само с когото искам, без негативната сила да се намесва със своите хитрости, лъжи, заблуждаващи внушения, приказки и т.н., каквото и да искат да правят. След около две минути всички въпроси по сигурността бяха уредени. И аз помолих пазача на ада да позволи на началника на войната да говори с мен. Той коленичи и каза: „Ваше Величество, Най-Висши Кралю на Кралете на Кралете на Кралете, покланям се пред Вас и падам в краката Ви, бих искал да докладвам за ситуацията с мира.“ Казах: „Всичко е наред, можеш да се настаниш удобно. Можеш да седнеш и да ми разкажеш“. Той каза: „Между Русия и Украйна е сключен мир“. Поправих го: „Казвай „Юрейн“, защото искам да имат мир и да се управляват сами, със собствените си сили, собствената си воля, според собствените си намерения, чрез собственото си щастие и хармонично съгласие помежду си, в собствените си национални граници“. Тогава началникът на войната каза: „Да, Ваше Величество.“ Началникът на войната каза: „Беше подписан мирен договор между тези две държави, Русия и Юрейн (Украйна). И мирът ще настъпи скоро.“ Той каза: „Мирът идва скоро. Войната ще свърши. Няма да има повече война“. Казах: „О, това беше между Русия и Юрейн (Украйна). А какво става между Саудитска Арабия и Иран?“ Началникът на войната каза: „Ваше Величество, Кралю на Кралете на Кралете на Кралете, и тази война скоро ще свърши.“ Казах му: „Добре. Вчера и аз четох някои от тези новини в медиите. Но въпросът е, че искам повече от това. Искам наистина мирът да настъпи, и то бързо, и да бъде траен.“ Началникът на войната каза: „Да. Да, Ваше Величество. Той ще дойде. Ще дойде. Ще направя всичко възможно да го ускоря. С Вашата Благословия, ще успеем да сложим край на войната скоро.“ Казах: „Добре, добре. Виждам, че си станал по-искрен и разбираш по-добре безмилостността и жестокостта на войната. Затова признавам усилията ти. И ще заповядам на стражата да те премести в по-просторна килия. Ако наистина ти трябва нещо за личните ти нужди и прехраната ти, просто кажи на началника на тази част от ада и той ще ти го донесе. Ще ти го осигури, имам предвид, доколкото е възможно.“ В ада си, помни това. Ще се постарая да ти дам повече пространство, повече свобода на движение и възможност да използваш повече от силата си, но само за мирни цели. Помни това. И все още очаквам от теб повече усилия, проявени с пълна искреност и почит към ВЪРХОВНО Могъщия БОГ. Искаш ли да ми кажеш още нещо? Добре. Чудесно. Ти показа добрата си воля. А от своя страна, аз показах своята снизходителност. Така че, нека продължим работата си, за да донесем мир и щастие в този свят, знаеш колко финансови ресурси бяха пропилени по такъв ужасяващ начин, докато милиони, а вече дори милиарди страдат и изпитват болка, без някой истински да се интересува от съдбата им. Милиарди и милиарди, похарчени само за убийства и разрушение. Виждаш колко крайно безсмислена е войната. Затова побързай, направи всичко възможно. И твоите заслуги ще могат да компенсират част от греха ти. Зависи колко усърдно работиш. Ще говоря с теб отново, когато е необходимо. Довиждане засега.“ Началникът на войната се поклони до земята три пъти и остана с глава, допряна до пода. Той каза: „Да. Да, Господарке. Надявам се да Ви видя скоро, по всяко време, Господарке.“ Казах: „Добре. Можеш да се отпуснеш. Няма нужда да коленичиш на пода. Отпусни се“. След това напуснах тъмницата в ада и се върнах в този физически свят. О, и между другото, попитах МАПА дали ми е позволено да простя и да помогна на един т. нар. бивш приятел, който ме призоваваше от ада, за да бъде спасен. БОГ позволи това. Тогава казах: „Къде да го изпратя, след като го измъкна от ада?“ БОГ каза: „Изпрати го в зона на военни действия, за да разбере какво е страданието от войната; докато цялото му същество се пречисти от тези остатъци от жестокост, тогава може отново да се прероди като човек“. Казах: „Да, да, ГОСПОДИ. Ще проуча нещата и ще го спася с Твоята Милост, ГОСПОДИ. Благодаря Ти много за Твоето Милосърдие, ГОСПОДИ“. БОГ каза: „Добре, върви да си вършиш работата“. А аз казах: „След това има ли още нещо за вършене днес, ГОСПОДИ, нещо специално?“ БОГ каза: „Не, засега не, за днес няма повече“. Казах: „След това ще отида да работя за Суприм Мастър Телевижън“. И БОГ ми позволи. „Благодаря Ти“. И така, трябваше да понижа вибрацията си, за да вляза в библиотеката на Акашовите записи и да разбера кой от така наречените ми бивши приятели е свързан с война или нещо подобно. И намерих нещо за този човек, преди да отида в ада и да обявя помилването си на същото това същество, което зовеше за помощ. Защото нещо в кармата му е толкова лошо, толкова лошо, че адът го е държал скрит дори от мен, така че викът му за помощ не се е чул никъде, освен два пъти. Единия път Буда Кралят на Мира го е чул и ми каза. Но тогава бях твърде заета, за да правя всички тези проверки в Акашовите записи и да отделя нужното време за това. Затова забравих за него за четири дни. А втория път гласът му някак се е промъкнал навън или може би адът му е позволил да крещи по-силно. Тогава Госпожа Лисица го е чула, безименната Госпожа Лисица го е чула, дойде тичешком и ми съобщи новината. Между другото, от няколко дни почти нямам вести от безименната Госпожа Лисица. Да, вече от доста дни нямам вести от безименната Госпожа Лисица. Но тя е щастлива, радва се, че е човек. Тя няма достатъчно сила, нито аз ѝ давам повече сила, за да бъде изцяло и постоянно човек като другите хора. Освен това, ако ѝ дам твърде много, твърде много от Силата си, тя ще умре – няма да може да продължи духовната си практика като лисица-човек, нито ще продължи да се радва на живота си като човек няколко дни в седмицата. Както при всичко останало, дори хубавите неща изискват време, за да се усвоят. Също както най-добрите витамини – не можеш да изпиеш цялото шишенце наведнъж. Попитах Госпожа Лисица: „Как се справяш в човешкия свят? Имаш ли храна и напитки, добре ли си?“ Тя каза: „Да, да. Хората са много мили с мен. Дават ми храна и напитки, дори сок и вода, всякаква храна и плодове – много е хубаво. Аз им се отплащам за добрината, като помагам навсякъде, където отида. Помагам им с каквото ме помолят, например да почистя двора. Уча се да кося тревата и да подрязвам дърветата в градината им или да водя домашните им любимци на разходка. В началото кучетата(-хора) знаеха коя съм, затова непрекъснато лаеха. Но после общувах с тях и им казах, че нямам лоши намерения. Просто трябва да поработя малко, за да си изкарам прехраната. „Затова идвайте спокойно при мен. Помагайете ми“. И те го правят. Хората дори ме питат как се казвам. Казвам им: „Казвам се Лиза. Това е всичко, което си спомням.“ Питат ме и къде е домът ми. Казвам: „Нямам дом. Спя навсякъде, където е възможно“. И те ми дават още дрехи и одеяло и ми казват, че мога да спя в гаража им или в барака в градината. Хората са толкова мили с мен. Мислят, че може би съм сираче или съм загубила паметта си, или нещо такова. Отнасят се добре с мен, защото виждат, че съм мила и кротка, говоря много смирено и учтиво и не причинявам зло, нито показвам признаци на лоши намерения. Затова където и да отида, хората ми помагат. А ако не, просто отивам в други къщи. И съм добре“. Казах на лисицата-човек: „О, радвам се за теб. Радвам се за теб. Такъв живот също е много свободен. Ти си добра. Помни БОГ и се моли постоянно. Иначе силата ти ще отслабне и няма да можеш отново да станеш човек, дори няма да можеш да правиш нищо“. Тогава Госпожа Лисица каза: „Да, да. Да, знам това, Учителю. Знам го много добре. Знам го“. И в сърцето си винаги съм благодарна на Всемогъщия БОГ чрез Вашата Милост и Любов, че мога да стана човек и да се радвам на човешкия си живот няколко дни в седмицата.“ Photo Caption: „Топли и сияйни, бъдете като слънчевите лъчи“
